Здравейте всички, много сме щастливи, че отново имате блог, който със сигурност ще ви хареса. Днес ще разгледаме историята на запалката –
малкият предмет, за който всички знаят, че е толкова полезен и който някои от нас използват почти всеки ден. Това е
предмет, който се е превърнал в част от нашето ежедневие и който непрекъснато се усъвършенства и предлага нови модели на своите почитатели.
Някои предмети са се превърнали в такава част от нашите навици, от съвременното ни ежедневие, че е немислимо да живеем без тях. Запалката очевидно е един от тях.
Но ето още един безумен факт: журналист от британски телевизионен канал съставил списък на 100-те най-добри предмета, изобретени някога от хората, и запалката била призната за най-доброто изобретение на човечеството.
Измислянето на огъня: от праисторията до наши дни
Огънят е един от най-важните елементи на Земята. Умението да се пали огън отдавна се смята от хората за определящо свойство на интелигентността, което ни отличава от другите животни.
Точната хронология на откриването и използването на огъня от човека е предмет на непрекъснати изследвания, но два въпроса може би досега са получавали малко внимание: Какъв е бил огънят на Земята преди появата на човека? И как ранните хора за първи път са се научили да палят огън?
За огъня са необходими три основни компонента. Първо, трябва да има гориво, което да гори. Второ, трябва да има кислород – в крайна сметка горенето по същество е процес на окисление, при който се отделят топлина и светлина. И накрая, трябва да има източник на топлина или запалване, който да позволи възникването на огъня.
Не бихме очаквали да видим огън на безплодна Земя; на земята трябва да има растителен живот, който може да осигури източник на гориво. А растителни пожари не могат да възникнат, докато нивото на кислород в атмосферата не достигне около 15%. (Днес то е 21%.)
Затова задушаваме огъня с одеяло или пясък, впръскваме въглероден диоксид или дори го заливаме с вода, за да го потушим – за да прекъснем достъпа на кислород. Преди появата на хората основните източници на запалване са били мълниите.
Досега палеонтолозите смятаха, че Homo Erectus е схванал огъня преди около 400 000 години, тъй като по това време не е имало доказателства за по-ранни огнища.
Но едно израелско изследване разстрои собствените ни интерпретации: Анализирайки парчета обгорял кремък, то после извади наяве потенциалното съществуване на „огнища-фантоми“, което би направило това откритие абсолютно ключово и би пренаредило картите в нашия процес да разберем кога преди близо 800 000 години сме станали Homo в смисъл на наши хора.
Овладяването на огъня от първите хора бележи революция в технологичната еволюция на човешката цивилизация. Огънят е бил източник на топлина и осветление, защита срещу риска от хищници (особено през нощта), средство за създаване на по-сложни ловни инструменти и метод за приготвяне на храна.
Тези технологични постижения за времето си са позволили географското разпръскване на човека, културните иновации и промените в начина на хранене и поведение. Освен това създаването на огъня позволило човешката дейност да продължи и в тъмните, студени часове на вечерта.
Овладяването на огъня, за което най-убедителните научни доказателства датират отпреди 400 000 години, е било решаващ момент в нашата праистория. Всъщност
научаването да владеят огъня е позволило на нашите предци да отблъскват хищниците, да приготвят храна, да изработват нови инструменти, но най-вече… да се стоплят!
Овладяването на огъня наистина е започнало със запалването на огъня. Още първите методи включваха ударно действие, което е техниката, използвана от запалката. Това включва удряне на два твърди материала един в друг, докато се създаде искра, която е достатъчно гореща, за да запали горивото. Тази на пръв поглед проста техника обаче е трябвало да бъде усъвършенствана в продължение на хиляди години, преди да докаже своята ефективност. Всъщност, за да предизвика искра, достатъчна за запалване на огън, хомо сапиенсът е трябвало да изпробва много различни комбинации, тъй като ударите на кремък срещу кремък не са били много задоволителни.
Накрая именно в Европа, преди около 15 000 години, откриваме произхода на техниката за запалване: именно чрез удари на кремъчна скала срещу желязна руда (пирит или марказит) за запалване на дървесина победителят става първата запалка.
По-късно пиритът е заменен със стомана, за да се получат по-голям брой по-големи и по-горещи искри. Така се
родила най-старата форма на запалка: кремъчната запалка, която все още се използва в някои части на света.
Съвременната запалка
И така, нека се върнем назад във времето и историята до малко по-близките векове.
Първите запалки всъщност са били преработени огнестрелни оръжия, които просто са използвали праха като запалителен механизъм. През 1823 г. германският химик Йохан Волфганг Дьобрейнер изобретява това, което често се смята за първата съвременна запалка в историята.
Той пропуска водороден газ над метален катализатор, предизвиквайки химическа реакция, която създава топлина и светлина. За нещастие на Дьоберайнер неговата запалка, известна като лампата на Дьоберайнер, е била обемиста, трудна за използване и доста опасна, поради което е била произведена само в ограничени количества по време на живота му. През 1903 г. Карл Ауер фон Велсбах патентова фероцериум, който често се бърка с кремъка. Фероцерият произвежда искри при надраскване, които запалват горивото, съдържащо се в запалката, което прави възможно създаването на съвременните запалки. Между 1910 г. и 1932 г. компании и частни лица създават и модифицират свои собствени версии на запалките, използвайки изобретението на Уелсбах. По време на Втората световна война войниците добавят използването на капачка с отвори, които обграждат пламъка, правейки запалката по-лесна за използване, когато е изложена на вятър.
През 1932 г. Джордж Грант Блейздел основава Zippo запалки. Възхвалявани заради доживотната си гаранция и ветроустойчивия си дизайн, запалките Zippo и днес са популярна опция на пазара за потребителите.
Пристигането на газовата запалка е нещо като революция. Изобретена от французина Хенри Пингео и продавана от Марсел Керсия, първата джобна запалка – Crillon – се появява през 1948 г. Какво нововъведение, и нещо повече – френско!
С едно просто щракване на пръстите искра запалва малкото количество газ, което се отделя. След като
резервоарът е празен, няма нужда да го изхвърляте: просто отидете в павилион за вестници, за да го напълните отново.
През 70-те години на миналия век в Париж се появяват първите запалки за еднократна употреба, произведени от Bic, която сега е лидер на пазара. Днес този малък пластмасов предмет с толкова познат дизайн е истинска знаменитост и дори е част от постоянната колекция „Архитектура и дизайн“ в Музея за модерно изкуство (MoMa) в Ню Йорк.
Запалките, които използват нафта, правят това с помощта на фитил от плат, който се прокарва през горната част на запалката и в тялото на запалката. Капакът, който се отваря и затваря, предотвратява изтичането или изпаряването на нафтата, а също така служи за гасене на пламъка.
В същото време бутановите запалки са снабдени с клапан, който контролира потока на бутан в запалката. Искрите се създават или чрез удар на парче метал по фероцерия, или чрез натискане на бутон, който създава електрическа дъга чрез пиезоелектрично запалване.
Не бива да забравяме малката сестра на запалката: запалката
Огънят е в основата на съвременното човечество и е бил катализатор за експанзията на нашите предци отвъд границите на Африка. Тя ни е дала възможност да оцеляваме в сурови условия, да преработваме храна и да променяме облика на средата, в която живеем.
През хилядолетията, когато човешкият вид започва да разработва усъвършенствани инструменти и да формира първите неолитни цивилизации, способността за създаване на храна става нещо обичайно по целия свят. Този процес обаче все още е бил бавен, ненадежден и зависим от много условия (дъжд, вятър, лоша преносимост).
Поради тези проблеми много учени, химици и инженери в ранните човешки цивилизации (Месопотамия, Египет, Индия, Китай, Гърция и Рим) се опитали да намерят начин да направят огъня лесен за създаване, преносим и надежден.
Като не познавали химията и физиката, първоначалните им усилия били напразни. Единственият сравнително успешен пример за ранно овладяване на огъня ни идва от Китай през V в. от н.е, където дървени пръчки, покрити със сяра, са били използвани като катализатор за създаване на огън.
През X в. производството на тези „светлоносни роби“ или „огнени пръчки“ е било широко разпространено в цял Китай, но самозапалващи се запалки не са били открити.
Изминали 1000 години, а учените все още не са намерили начин да създадат самозапалващ се източник на огън, който да може да се използва надеждно от населението (налице са били някои непрактични и много опасни химични реакции).
Основата на съвременната технология за запалки и кибрити е създадена не от кого да е, а от алхимика Хениг Брандт през втората половина на XVII в., който цял живот мечтаел да създаде злато от други метали.
По време на кариерата си той успява да извлече чист фосфор и да изпита интересните му запалителни свойства. Въпреки че не включва фосфора в алхимичните си експерименти, записките му се оказват важен трамплин за нови изобретения.
Първата запалка е създадена през 1805 г. от Жан Шансел в Париж. Тази рудиментарна запалка не приличала на съвременните „ударни“ запалки, които използваме днес.
Вместо да използва фосфор, Шансел решил да покрие дървена пръчка с калиев хлорат, сяра, захар, гума и след това да потопи пръчката в малка азбестова бутилка, пълна със сярна киселина. Контактът между киселината и сместа върху пръчката запалвал огъня и отделял много неприятни изпарения в лицето на потребителя.
С развитието на съвременната химия не е странно, че първата запалка е създадена преди първата фрикционна запалка. Известният германски химик Йохан Волфганг Доберейнер създава своята „Дьоберейнерска лампа“ през 1823 г., която използва химическата реакция между цинка и сярната киселина, за да създаде силно запалим водороден газ.
Въпреки че това изобретение е било наистина забележително и е вдъхновило много други изобретатели да разработят нови конструкции на запалки, едва въвеждането през 1826 г. на първата фрикционна запалка от английския химик и фармацевт Джон Уокър наистина успява да промени начина, по който създаваме огън.
След него много други изобретатели дават своя принос и постижения, които в крайна сметка водят до световния феномен на запалките с бял фосфор, създадени от французина Шарл Саурия. Въпреки че този тип запалки били много популярни, в крайна сметка белият фосфор бил забранен за публична употреба поради токсичните си свойства.
Определящата съвременна запалка се ражда в средата на 19-ти век благодарение на шведския химик Густав Ерик Паш. Неговата концепция за „безопасна запалка“ премества фосфора от самата запалка върху безопасна ударна повърхност, което позволява създаването на много по-безопасни, по-лесни за употреба и по-евтини запалки.
Измислицата му е широко популяризирана от шведския индустриалец и изобретател Джон Едвард Лундстрьом, който започва първото масово производство на този вид запалки.
Измислицата му е широко популяризирана от шведския индустриалец и изобретател Джон Едвард Лундстрьом, който започва първото масово производство на този вид запалки.
Измислицата му е широко популяризирана от шведския индустриалец и изобретател Джон Едвард Лундстрьом, който започва първото масово производство на този вид запалки.
Различните видове запалки
Въпреки че разгледахме видовете запалителни материали и горива, които обикновено са били използвани в историческите запалки, различните стилове и видове запалки са се развивали с развитието на технологиите.
От вечния клипер до запалката с факла, от оригиналната запалка до запалките с електрическа дъга и буревестника, има някои забележителни варианти на запалки, за които трябва да знаете.
От
клипера
Как да говорим за запалки, без да споменем красивите запалки Clipper? Този характерен дизайн със сигурност ще върне приятни спомени на някои от вас. Спомени от младостта, юношеството, гимназията или университета, защото още през 70-те и 80-те години пушачите са имали този тип запалки!“
Джобна запалка, създадена, за да предлага най-добър захват и за да може да се побира много лесно в цигарените кутии.
Запалки тип „факла“
Ако искате да получите пламъци на лагерния огън, газовата печка или скарата, изберете запалка тип „факла“.
Те са идеални за труднодостъпни места, тъй като имат хубав, мощен пламък, така че можете да запалите любимата си свещ или да разпалите скарата, без да се молите да не си изгорите пръстите.
По-специално, можете да намерите чудесен пример със запалката Chalumeaustorm от нашия асортимент. Наистина обожавана от професионалистите и нашите най-лоялни клиенти.
Les Briquets De Table
Стъпка назад в учебниците по история, ще намерите запалки за маса. Предназначена
за пушачи на цигари или пури, запалката за маса е била предназначена за излагане у дома, във фоайетата на хотели, ресторанти и барове.
Повечето запалки за маса са били изработени от метал, като сребро, месинг, мед или стомана. Някои от тях обаче имали по-богато украсен дизайн и се отличавали с дървени, смолисти или мраморни основи. Можете да ги намерите дори с мотиви като животни, превозни средства или лого на компания.
По време на Втората световна война запалките за маса дори са били проектирани да изглеждат като танкове, бомби и самолети.
Запалки Essence
Те може да са най-старите в нашата колекция, но все още притежават малко чар, който със сигурност ще се хареса на любителите на запалки. Независимо дали става въпрос за запалване на цигара, пура, огън или каквото и да е друго, класата, с която се отличава бензиновата запалка е просто блестяща.
Ще можете да ги зареждате по всяко време и най-вече да ги показвате на всичките си приятели, тъй като това са наистина невероятни екземпляри за колекция, достойна за това име.
Оригинални запалки
Така че ето една наистина хубава колекция, която имаме. Оригиналните запалки винаги предлагат малка изненада на своя собственик. Всъщност
една красива запалка със забавен дизайн или рисунки винаги ще има комичен ефект, независимо от ситуацията.
Така много от нашите оригинални запалки се радват на огромен успех сред клиентите ни, защото те отговарят на нуждата, като съчетават практична употреба и хумор! Вземете например запалката за маса с лъв, която наистина прави впечатление със своя дизайн и придава огромен чар на стаята или мебелите.
Щурмови запалки
Ако не сте запознати с щурмовите запалки, ето малко освежаване за вас. Това са запалки, които не предлагат класически пламък, какъвто сме свикнали да виждаме в нормални времена при ламбда запалките. Те често се отличават с един или повече много мощни, почти струйни пламъци, които предлагат невероятно изживяване за вашия спътник.
Не се колебайте да разгледате briquet-survival, за да научите малко повече за този тип запалки, които се радват на голям успех.
Запалки Dupont
Споменахме марките и великите мъже, но бяхме оставили една от най-добрите за накрая. Отново с френска марка, не, не, изобщо не сме шовинисти!
Марката Dupont е измислена от гениалния Симон Тисо Дюпон, фотограф на Наполеон III и важна фигура във висшите ешелони на политиката по онова време. По-специално
той доставял много луксозни запалки за всякакви приеми и вечери и се радвал на истински успех през целия си живот, по-специално благодарение на запалките, които по онова време били запазени само за елита на страната.
Les Briquets Électriques
Накрая на различните видове запалки ще споменем най-новите модни запалки, но преди всичко тези, които умеят да се адаптират към времето. Всъщност това вече не е пламък, запален с газ или бензин, а с електричество.
И така, как работи тази система? Ами, точно както когато зареждате телефона си, можете да презаредите запалката си и всеки път, когато я запалите, мощен електрически ток ще запали цигарата ви или каквото и да е.
Ако искате да видите пример, ето този за черната презареждаща се запалка, която е един от нашите бестселъри!
За да завършим тази увлекателна статия за историята на запалката и запалката едновременно, съществените неща, които трябва да запомните, са, че Франция е изиграла основна роля в създаването, дизайна и развитието на запалките през предишните векове, но които все още оказват влияние върху новите модели, които могат да бъдат намерени на пазара днес.
Друг важен факт, който трябва да се има предвид, е, че запалките се появяват за първи път, след като нашите предци са изобретили и овладели огъня.
Огънят е самата същност на нашата човешка същност и подобно на всичко, което ни движи, е важно да поддържаме жив пламъка на това, което обичаме, за да се радваме на пълноценен живот, изпълнен с щастие.
Благодарим ви за вниманието и за четенето и до скоро за нови статии!
